Блог на Богомил “Бого” Шопов

Реших да преведа единия от разказите в Кафенето през преводача на Google. Ето какво се получи - приятно четене смеене.
Ето оригинала на тази препратка (цък)
Ето и ‘превода’:
Tired my mamka its pisna me. Took his ranitsata, kachih be on the first bus out of Sofia and nastanih seat. Varveshe smooth path, minavaha trees karutsi and [...]

Тя:
- Трябваше като боядисваме стените да напишем, кой и кога го е направил, за да може през 2028 ..
Той:
- Да, през 2028 след третата поредна ядрена криза, извънземните по този надпис да разберат, че е имало разумен живот
Тя:
- Или малкия с трети слой боя да се опитва да го заличи

Писна ми, мамка му, писна ми. Взех си раницата, качих се на първия автобус за извън София и се настаних на седалката. Пътя вървеше гладко, минаваха дървета, каруци и кръстовища.
Накъде по средата на пътя помолих шофьора да спре. Видях един рид и се закатерих натам. Красота.
Седнах на полянката най-горе на малкото връхче и се загледах [...]

Иван седеше на бара и усилено се взираше в русокосата едро гърда бивша червенокоса и може би и бивша чернокоса девойка, която го стоеше в кафенето.
“Малииии, ако ми падне, ша я скъсам” си мислеше той, докато погледа му блуждаеше около нея.
- Жорооо, дай две бири, ама големи. - Викна кака Минка през масите
- Днеска [...]

- Кво
- 2 омлета. Ще станат ли бързо?
- Ъхъ
Зелени гущери залазиха по цъфналата липа, а Марчето ревеше в кухнята:
- Деба мама им на тея, дет си зеха омлета на тая жега. Абе може ли при трийсе градуса на сянка да искат омлет. Това тараторче, това нещо ладно от обедното меню, бива, ама сега яйца да [...]

Ранна сутрин около 6 без 10. Едва ли съм се събудил с касовия хит от близкото минало със същото заглавия, но в устата ми е пак едно такова, снощно. Глава се люшка, очите блуждаят да намерят нещо върху което да се фокусират.
Отварям вратата на терасата.
Виждам планината. Чувам шумолене на рекичката.
Две мухи бръмчат и се размазват [...]