Гласовете на хората: Време за промени
Този материал е част от рубриката „Гласовете на хората“, където всеки може да публикува, това което го вълнува и да бъде прочетен през моя блог.
Видео:
80-те са уникални години откъм музика
Не откривам нито Америка, нито топлата вода, казвайки това, само си го припомням отново.
Зарових се тия дни в разни стари парчета от онова време, предимно от самото начало на 80-те.
И – също нищо ново – открих, че класиката на Язу „Don’t Go” не може да бъде чута в оригинал в ЮТюб. „Юнивърсъл” или който там трябва им е махнал звука. Както и на още хиляди, хиляди други парчета. Причина – прословутият copyright, така погрешно превеждан на български като „авторски права”.
Порових обаче още малко и открих нещо друго, абсолютно уникално.
Фен на Язу – очевидно сам той музикант и очевидно кадърен – е направил убийствена нова версия на това парче. Човекът обяснява, че още преди време открил акапела вокала на парчето в интернет и решил да го обработи. Но понеже толкова години вече всички правят само денс ремикси на песента, той направил нещо по-различно.
Колко различно ли?
Ами толкова различно, че за 28 години от оригинала насам не съм чувал по-добра версия от тази – а аз съм чувал много и притежавам сигурно поне 20 ремикса на това парче!
Разбира се, това, което е направил фенът, е напълно незаконно според същия този copyright.
А човекът даже взел, че напаснал кадри от оригиналния клип към своята версия…
Я пак да повторим какво е направил. Първо ровил, търсил, после аранжирал, композирал, изсвирил и ремиксирал всичко. След това даже редактирал видеоклипа. И накрая качил всичкото това в ЮТюб – за мой и твой кеф, напълно безплатно.
Този човек е пират, опасен престъпник според действащите закони и конкретно според copyright-а. Според тях „пиратството ограбва”.
А според мен този човек е уникален талант. Пробвайте да ремиксирате 30-годишен хит по-добре от могъщи световни корифеи с десетилетия професионален опит зад гърба си и тогава да видим дали е толкова лесно.
Та според мен, този човек не е ограбил никого. Дарил ни е – безплатно – с уникално изживяване, а на старата песен е вдъхнал нов живот.
„Пиратството” не ограбва. Така нареченото пиратство ни дава много, много нови културни хоризонти, продукти и емоции.
Ограбват ни „Юнивърсъл” и другите кръвопийци като тях, които се опитват да ни отнемат даже спомените за това, което някога сме чули и изживели.
Време е най-после да сложим край на тази духовна кражба, на това престъпление срещу човечеството, наречено copyright.
Време е за промени.
Ники Русиновски
http://djsupermax.wordpress.com/
Безплатно ?
Значи, някой ще вложи труд да създаде някакво произведение (да речем че това е професията му), издателят му ще инвестира средства за да го разпространи, както и в един куп други детайли, ще стане хит.
И накрая, когато всичко това е готово и произведението е хит, някой ще вложи много по-малко труд, ще модифицира я добре, я зле оригиналния труд. Ще го качи публично в нета и …. ?
Това как е справедливо ?
Според мен, по-удачно би било да се изисква законово налагане на практики включващи по-малко обвързващи договори с издателите, право на свободен (но все пак платен) достъп и право на модификация при прозрачни и равни условия на произведенията, но не и да се изисква нещо да се предоставя безплатно при условие, че авторът не желае да е безплатно. Ако желае си има криейтив комънс, пъблик домейн и подобни „копилефт“ решения.
Това повече би притеснило монополистите, а не искане, което повечето творци биха възприели като опит да се ограби трудът им и да се посегне на правото им на избор относно това, как биха желали да бъде предлагано тяхното произведение.
В случай, че имаше развит и работещ бизнесмодел, който да е алтернатива на сега действащите модели с издателите на произведения, вероятно много повече качествени творци биха избрали него.
В интернет има наченки на подобен модел, но кога ще бъде значима алтернатива, е трудно да се прогнозира.
Ти какво по-конкретно би предложил относно това, което си писал в публикацията си ?
Leave your response!