Бого Шопов призовава за протеста утре (14-ти януари). Защо — е друга тема. Казва, че повечето от организациите там нямали политически мотиви…

> Човекът не се е променил много като същност от Френската
> революция насам. Не се е променил особено много дори от
> времето на пещерното жителство. И няма да се промени.

Извинявай, но това не е вярно.

Фактът, че у човека са още останали почти непипнати сума ти първични неща не означава, че той не се е променил. А още по-малко – че тези първични неща МОГАТ и ТРЯБВА да бъдат основата на неговото съществуване като човек.

А че човек не се е променил ДОСТАТЪЧНО, за да бъде това, което ВЕЧЕ БИ ТРЯБВАЛО да бъде – виж, за това съм съгласен.

Което означава, че изоставаме. Изоставаме дори от темповете на нормалната еволюция, която никак даже не е бърза. Именно защото – ОТ МЪРЗЕЛ, най-вече – продължаваме да разчитаме на първичното у себе си да ни решава проблемите. И, колкото и да е парадоксално, продъжаваме да сме убедени, че именно първичното ни прави хора. Което непрекъснато ни дърпа назад. Би било смешно, ако не беше тъжно.

Крайно време е да започнем да се оценяваме – и (ако се налага) разграничаваме – по един основен критерий: МИСЛЕЩИ и НЕМИСЛЕЩИ.

Всички останали критерии (и ОСОБЕНО разграничения), които са ни задръстили мозъците отвсякъде, са конюнктурни, условни и временни – и НЕопределящи. Те днес могат да бъдат едни, а утре – други.

Колкото по-бързо възприемем (най-сетне!) този критерий като основен „пробен камък“ (отпърво – всеки сам за себе си), толкова по-бързо ще ни стане ясно кое какво е и какво би трябвало да бъде.

Знам, че революционният патос не се понася добре с екзистенциалните разсъждения. Но все пак рискувам да пиша ТОЧНО такива коментари ТОЧНО в такива моменти. Ако остане само безответен революционен патос, нещата отиват на зле.

Не казвам, че всички трябва да бъдем някакви кристални мислители, взряни в сияйни идеали, боже опази! Казвам, че всеки Е ДЛЪЖЕН да използва сивото си вещество ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. Който колкото го има.

Изпитвам безкрайно уважение към хора, които не са надарени с високо IQ, но използват на максимум това, което имат; и обратно – отвращение към такива, които могат да мислят, и то добре, но не го правят – щото ТЪЙ ИМ Е ПО-ЛЕСНО.

За това става дума. Не за някаква утопия, а за реален днешен проблем. Но няма да се заравям в детайли и да давам примери, всеки може да се сети за такива сам.

P.S. Уважавам убеждението, че трябва да се участва в подобни протести – но уважавам само тези, които знаят ясно ЗАЩО отиват там. И могат да го обяснят – СЪС СОБСТВЕНИ ДУМИ, не с щампи и лозунги. НЕ уважавам тези, които отиват, за да излеят пещерното у себе си – и не бих допуснал в никакъв случай да бъда приравнен към тях. Това не е футболен мач. „Футболизирането“ на политиката може да има някакви кратковременни резултати, но съадава изключително деструктивни прецеденти в дългосрочен план. А ние не живеем от днес за утре. След утре идва вдругиден.

Апропо, откакто футболът се очерта като гладиаторските игри на съвремието, не ходя по стадиони. По същата причина не бих отишъл на 14-ти пред парламента. Не че нямам какво да кажа, ако отида. Но мога да го кажа – и направя – по други начини. Което и правя, и смятам, че съм по-полезен така.

Нещо повече: не смятам, че „гражданско общество“ и „масов протест“ са синоними. Точно обратното – истинското гражданско общество е това, което упражнява непрекъснат натиск като латентни настроения, получаващи адекватен изказ в публичното пространство. Затова то не е подвластно нито на провокации, нито на полицейски кордони, нито на управление от разни хитреци; затова некадърните властници се страхуват от него, не от уличните протести; затова кадърните властници се опират на него, не на многолюдните митинги. То никога няма да счупи прозорец; неговата задача е да следи за проблеми и да оказва натиск за решаването им, ЗАПАЗВАЙКИ ПРОЗОРЦИТЕ ЦЕЛИ.

Към Бого: ТАКОВА гражданско общество нямаме. И там е проблемът. Протестът на 14-ти не е стъпка към неговото създаване; напротив, той е стъпка към илюзията, че си имаме гражданското общество, което ни трябва. Не е така. И дано тази илюзия не се възцари, защото неминуемо ще ни излезе през носа по-нататък.

Мога да пиша още доста, но спирам. Със сигурност ще има и други поводи за подобни дискусии.

Това, че всички имат подобни искания, както на опозицията е повече от нормално, но не бъркай жаждата за власт в политическите партии със жаждата за свобода, справедливост и по-добър живот в исканията на гражданите. Макар всички да се стремят към сваляне на правителството, основанията са различни.

В крайна сметка стремежите са с политически очаквания, а именно да се свали определено правителство поради определени причини от власт. След това да не би да чакаме марсианците да дойдат да ни управляват?

Не че не споделям написаното. Напротив.
Обаче в сентенцията „животът е онова, което се случва, докато си правиш планове за после“ се съдържа много повече КПД, отколкото в създадения от теб текст, който описва утопия.

Човекът не се е променил много като същност от Френската революция насам. Не се е променил особено много дори от времето на пещерното жителство. И няма да се промени.

Мерси …повече.