С това не искам да кажа, че няма смисъл да се борим, просто казвам, че при сегашните власти, дори и заедно да успеем да спрем наредбата, шансовете тя да не бъде прокарана отново са минимални. Така че по един или друг начин, Страсбург е неизбежен.

Това, което ме учудва, е липсата на реакция от провайдърите. Максимумът реакция, който съм получил в лични контакти, се свежда до нечленоразделни псувни и оплаквания колко усложнения ще им създаде реализацията на събирането на трафичните данни. Според мен, ако те се бяха надигнали, можеше нещата да тръгнат и в друга посока, при това преди още да се е стигнало до съд. Но не би.

А това, че българите работим по български, е пределно ясно. И данъчното дело го водехме 3-ма световно неизвестни обикновени граждани, и въпреки опитите ми да привлека и други, всеки се дърпа. Включително организации, които иначе се борят за ниски данъци.

Така ще стане и с Наредба 40. Тези борби са борби не за свободата на народа, а за това кой да поведе бащината дружина и да се окичи със славата. Българска работа…

Но споко – тази наредба, както и всяко европейско мракобесие по въпроса, ще го отменим като влезем в парламента с Интернет партията. Може да не е на тези избори, но ще стане…

Мисля си за приложение, което генерира случаен трафик и прави анализирането на мрежите от връзки безполезно.