Снощи гледах този филм. Почувствах се, все едно съм на покрива на плевнята на село и гледам в сеното в което да скоча. С едната ръка съм се хванал за дирека а с другата си навивам крачола, за да не ми влезе сено като скоча.

Филмът е като да скочиш сеното и лека по лека докато падаш да си спомниш за нещата който ще правиш след това, да си спомниш бъдещето, да надмине себе си и да намериш онова нещо, което те прави безсилен и когато разбереш какво е, да си кажеш .. е, светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

Уникално добър филм с българско участие в него.