Значи ли, че аз трябва да назова определени хора като „новите болшевики“? (Знаеш теза ми, Тери, споделял съм я с теб преди години). Предлагам да не се квалифицираме.

@Димитър Узунов: всичко е вярно. Знам кой е Ричард Столмън (4-ти път), но никъде не говоря, нито го замесвам. Нещо което други тук правят.

Той е „вожда“ на FSF, главния и активист и нейн символ.

Между другото моя пространен пост не е с конкретен адресант. Той е само апологетика на онази личност и ако стопанина на блога го смята за неуместен тук няма да възразя ако го махне (и без това го качих на моя..).

За „Ричард Столман“ не съм писал. Пишеш ти и го намесваш.

Аз просто да дох правилната препратка защо според мен е цялата тази истерия.
1//
ТОМ.com не е Skype. ТОМ.com е тайвански партньор, който оперира на тези пазари. Да се приписват неща от ТОМ.com на Skype е некоректно.
2//
Изявленията на изп. директор на Skype е добре също да се прочетат (бях ти ги посочил), за да се разбере, че на китайския пазар Skype е миноритарен партньор. И трябва да е ясно, че която и компяния иска да прави бизнес в Китай трябва да спазва вътрешните регулации на КНДР.
3//
Ясно е, че в Китай гражданите не са свободни. Ясно е, че ТОМ.com са направили доста неща на своя глава, с които компанията Skype не се е съгласявала, нито ще приеме. Проследете уволненията и последните действия, които са предприети.
4//
Дали някой ползва или не ползва Skype – не ме интересува. А по какви причини не ползва и защо смята, че и другите не трябва да ползват – също.
5//
Интересува ме да се пише с факти, а не с някакви намеци от Баварското министерство на правосъдието, от Австрийските специални служби, от heise.de (за някакви тайни задни врати в кода) и всичкото това свързано със случая за Китай (известен на обществеността още от 2006 г.) и цялото това ОПАКОВАНО, смляно и хвърлено тук и там…
6//
Как пък да не повярвам, аз че това МОЖЕ и да има нещо общо с документа ФСФ от 8 ноември? Не знам, но много съвпадения се получават.
7//
За никакъв Столман (2 път) никъде не съм писал и прочее. За „слагане на печати“ изобщо не става дума и прочее (ето какво е „пропаганда в чист вид“ тук на тази страница, ако човек повярва на изложеното от Богомил, че аз лично съм замесил в спора Столман (3 път))…
8//
А иначе и на мен ми е писнало от глупости.

Онези чичковци които обичат да казват че „няма безплатен обяд“ и го сочат като объркан левичар, не разбират защо е там думата свободен в „свободен пазар“ – икономиките които се управляват прозрачно и позволяват поле на изява на нови идеи задминават тези които се управляват потайно, централизирано не заради естествения отбор, а заради свободата и отвореността които позволяват максимално развитие, избирането на по-добрите хрумвания. Джаред Даймънд обяснява изключително убедително как в древността тези общества, които са били изолирани поради географски причини от общуване с други хора не само че не са напредвали ами са се връщали назад – ето защо хората в Океания, Африка и Америка са били по-назад технологично от Евразия, а не заради расови различия.

Проблема е че има две схващания които ни дърпат назад в разбирането на движението за свободен софтуер – че при естествения отбор оцеляват по-силните и че бизнесът и търговията са като войната – някой трябва да е победен, ограбен и унищожен.

При естествения отбор не оцеляват най-силните – оцеляват най-приспособените. Пример в софтуерния свят е разпространението на примитивни и груби ОС като Уиндолс, ДОС (навремето) и Юникс, на излишно сложни и неудобни интерфейси, на неадекватни компютърни езици като HTML (Да се сравни с друг някой маркъп език като TeX!). Един анализ на софтуерната история показва че много по-съвършени технологии като Lisp машините (някои техни възможности едва сега се появяват в PC-тата!), Apple Lisa, Multics(vs. UNIX – дори името е избрано да покаже несъвършеността! Препоръчвам да се прочете UNIX Haters Handbook), TeX, OS/400(сега IBM i).

Заради неспособността да се обменят идеи (код) и липсата на съвместимост заради затворени формати и протоколи, тези технологии не могат да се съживят – използваме остарял от техническа гледна точка софтуер, без да можем да го подобрим. Същото е и със Скайп – въобще не ми харесва софтуера и знам че има по-добри решения от много гледни точки, но ми се налага да го ползвам, защото повечето ми познати го ползват. Проблемът донякъде се състои в това че нововъведенията си намират приложение (всеки може да се сети за пример), а не новите нужди водят до изобретения (а само до дребни подобрения и нагаждания).

Другото погрешно разбиране е че задължително в бизнеса трябва да има нечесност и „прецакване“. Това за съжаление не е разбиране ограничено до нашите „далавераджийски“ ширини. Търговията трябва да бъде водена от чесност и взаимно доверие, а не шпионаж и изнудване. Там, където няма някакво полузаконно или административно наложено ограничение на свободата, винаги повеждат тези които успяват да изградят спечелят доверието на своите клиенти.

Икономистите дори са измислили чудеснен пример – така наречената „заблуда за счупеното стъкло“ (моля тези със стопанско образование ме поправят ако объркам нещо в терминологията): Ако едно дете счупи прозорец, то трябва ли да бъде похвалено че стимулира икономиката на селото като дава работа на стъкларя? Отговора разбира се е НЕ, защото в крайна сметка селото става по-бедно, макар и с един прозорец. Извода е че е абсурдно да оправдаваме вредителството на някои компании „защото това е бизнес и добре за икономиката“.

На края на това не особено свързано и набързо написано изказване бих добавил само следното: освен могъща изграждаща сила свободата на разпространение на информация може да бъде опасна – става въпрос за личните данни. Но това само още един път показва колко е важно да държим нашата информация в своите ръце, а това е другата важна идея на Сталман и FSF.

Нека Николай Филипов си ползва Skype със здраве и да не се опитва да слага петна върху името на R.M.S.