Радвам се че си я захванал темата. Лично аз от 2000 – та не гласувам тъй като смятам, че за наредени партийни листи без политически програми и без ясно да се знае кой носи отговорност за ‘действия’ или бездествия не трябва да се гласува – просто даваш власт на някой и той си прави каквото си знае. Относно мажоритарния вот аз съм му твърд привърженик, но практиката е показала, че за парламентарни избори най-удачния вариант е да има и от двата елемента при гласуването и мажоритарен и пропорционален, напр. 60 % мажоритарен и 40 % пропорцианален. Иначе ще стане като скок без парашут – хубаво ще имаме 100 % мажоритарени избори, но качествени хора от къде ще вземаш, с две думи за какво ми е да скачам ако нямам парашут. И тук стигаме според мен до по – голямата болка – броя на депутати в парламента. Прекалено много марионетки и мутреси има в парлавента от 240 трябва да се намалят поне на половина. Недопустимо е да има хора от 8 години в парламента и да не са се изказали нито веднъж по каквато и да е тема. Та с редуцирането на бройката ще се редуцира и ‘качеството’в Парламента.

Поздрачви, Марто

Лично за мен най-добрия вариант е пропорционална система с преференциална листа с нисък праг (в пъти по-нисък от на евроизборите). Така пак ще се избират „личностите“, а не мижитурките за пълнеж на листата. Мажоритарната система има много минуси – като различната тежест на гласовете в различните региони, така и извращения като това някой местен дерибей да си купи място в парламента, и така накрая там да се окажат хора, които са си „купили“ мястото.

Както и да е, наистина е време за промяна, и само се надявам да се стигнe до някаквo кадърно решение, а не да се бърза защото изборите ги подпират отзад ;)

Поздрави Ему