Иван седеше на бара и усилено се взираше в русокосата едро гърда бивша червенокоса и може би и бивша чернокоса девойка, която го стоеше в кафенето.

“Малииии, ако ми падне, ша я скъсам” си мислеше той, докато погледа му блуждаеше около нея.

- Жорооо, дай две бири, ама големи. - Викна кака Минка през масите
- Днеска секи смучи бири, уа - каза Жорката като си бръка в носа. - Я, каква жега е настанала - направо неам нерви да седя зад бара.
- Ми смукни му и ти една - предложи кака Минка - и без друго само тия двамата са ни клиенти.

Петя се усмихна на диалога и тогава видя, че Иван беше се втренчил в нея.

“Ах ма тоя кво ме гледаааа, брех. Явно вече мязам на човек” - си рече Петя и се поизпъчи. “Русото си е русо. Грешка няма. Ма и той е един убавец, пу пу”.

Кака Минка се затири да занесе бирите.

“Аууу и тя бие бира кат’ мене. Якооооо” - пак започна да крои планове Иван.
“Аууу и той пие бира кат’ мене. Ауууу” - си помисли Петя.

Един Купидон се стрелна да ги целне, но се спря. И двамата надигнаха чашите да пият бира. Часът удари дванайсет. Тежкия тежгях се отвори и Жорката излезе от там. Петя отпи първа, после и Иван. Купидона пак се насочи да събере тази идилия в хубава история.

- Пу, деба мааму, деба - изплю бирата Петя. - Квай тая пумия?
- Бах мааму и бах - се чу от другата страна, от масата на Иван

Купидона изчезна, Жорката и той.

Майната ѝ на топлата бира.

—-
Може би искате да прочетете и
Майната ѝ на бързата закуска
Майната ѝ на урбанизацията